Dec 5, 2005, 10:09 PM

Уморих се

  Poetry
1.2K 1 7
Уморих се,
 все аз да съм виновна,
 да ме обвиняваш във какво ли не...
  Уморих се,
 все аз да съм жестока,
 сърцето ти да разкъсвам на две...
  Уморих се,
 да плача,
 да събирам в шепи рухнали мечти...
  Уморих се,
 да тичам срещу вятъра
 и да ме боли...
  Уморих се да коленича,
 да търся със свещ миналите дни...
  Уморих се,
 ако щеш да дишам...
 От собствения си живот се УМОРИХ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ливия Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....