Sep 22, 2006, 10:57 AM

Уморих се

  Poetry
913 0 1

Изморена съм.Вече край.
Уморих се да мечтая,а мечтите без отклик да мрат.
Уморих се да се надявам,да плача до зори.
Уморих се от безкрайните мечти.
От надеждите.
От болните мечти.
Уморих се да се моля.
Да вярвам,да чакам шанс.
Уморих се да те търся и да очаквам.
Да живея постоянно в страх.
Уморих се да те преследвам.
Да те дебна,да мисля постоянно за нас.
Уморих се да давам,а да не получавам нищо в замяна.
А аз?
Уморих се.
Вече край.
Но още продължавам...
А мечтите???
Мечтите са прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не,не си се уморила
    не си,щом продължаваш.
    Силата си съхранила
    и да мечтаеш се надяваш.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...