Уморих се да бъда спасение,
да съм вечно усмихната, блага.
Да подавам ръка за утеха,
да сгрявам от болка сърцата.
Уморих се от шепоти нощем,
зов за тихи надежди във мрака.
Да съм слънце в небесни простори
и усмивка даряваща щастие.
Уморих се да бъда приятел,
да раздавам мечти без замяна.
Уморих се, но... там във душата,
съм закътала - обич за двама.
© Дочка Г All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
