Aug 14, 2007, 11:09 PM

Уморих се да те обичам!

  Poetry
1.8K 0 10

Умирих се да те обичам.



Уморих се да те обичам,

виж, личи в погледа ми сега.

Уморих се след илюзии да тичам,

а в действителност да съм сама.


Уморих се всеки ден да чакам

две топли думи в едно кратко писмо.

Или пък горчиво да си поплача,

ако случайно то не е дошло.


Аз много за любовта си се борих,

толкова дълго, че вече отмалях.

Изглежда така ми е написано отгоре,

при мене никога да не остава тя.


Аз нямам сили вече да се боря,

виж, личи ми в погледа сега.

Не знам какво да те моля, Боже?

Оставям на тебе моята съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре казано, съгласна съм с това прекрасно произведение!
  • Благодаря Меги!
  • Изстрадано и чувствено,написала си прекрасен стих!Поздрави
  • Благодаря Мари, Маги и Вероника! Желая ви щастие!
  • Да,толкова познато чувство...Вярвай ,любовта отново ще дойде при теб- и дано остане завинаги!Желая ти щастие

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...