Унес
В синьото на твоето море
аз виждам дълбините на душата си.
С плахостта на малко дете,
пристъпвайки, потъвам във вълната ти.
Страхът ме повлича надолу,
надолу към дъното истинско;
аз искам там да попадна,
а да се съпротивлявам… просто не искам!
Приятно ми е, а и толкова леко,
водата ме обгръща внимателна,
безтегловна и толкова мека,
че чак ми се подкосяват краката.
И времето спира, завинаги!
Само този е мигът на земята.
На сърцето ми ударите се сливат,
на вълните със танца им кратък!
Само ме остави да потъна,
не ме гони от тази закрила,
от сигурността на морското дъно
в безкрайността на твоето синьо!
* * *
© Иванова All rights reserved.
