Унгарската пуста
„Пустата – самотата унгарска....”
Ищван Шинка
Невъзможно равна се простира
Пустата – самотна и трагична.
Раменете на Небето я подпират
да не се разлее безгранично.
Литва там свободният ни Дух
и на воля разговаря със звездите.
За баналности житейски глух,
във Всемира рее се и скита.
Пустата – сестрата на Скръбта -
се раздира в хиляди копнежи
и от тая безпределна пустота
ненадейно се процежда нежност.
Вятърът единствен пее там
тъй протяжно, че запалва здрача.
Пустата жена е също, знам.
За любимия си нощем тайно плаче...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
