Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата,
във които тя никога не идва,
съскат с презрителна злост
към кълновете недоизпепелена надежда,
дето крия в калта на всеки
все още невкаменил ме провал.
Кажи ми, как да отворя очи,
когато светът ми се е свил ...