Казва се Илюзия. Днес е неизбежна.
Облачно вали, восъчно догаря.
Бедната душа. Фитилът ѝ е земен.
Свети и оставя букви в полустаите.
Бял нечакан сън, спънал се във времето.
Мъничко любов нужна е на хората.
Миг и те откъсват. Дълго се оглеждат,
миг преди да паднат в своята история.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up