Как искам да препусна
към бурната си младост.
За дълго? Не.
За ден.
За час дори.
Да ме обрули
пролетният вятър,
да хукна
пак нататък
към срещи и раздели,
към танци и игри.
Командировки,
репортажи,
хора и съдби.
Да се наситя
на емоции,
на ураган
от чувства.
И пак да се завърна
При теб.
В спокойните ни дни.
© Наташа Биразова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
