razli44na (Вяра) razli44na (Вяра)
2 30
Sep 19, 2005, 4:01 PM

Урок

  Poetry
1K 0 1
Преглътнах погрешната дума. Спря на устните и ги опари. Разбрах, че би могла да нарани. Откъде се взе това безумие? Разумът удари ми шамара. Не искам някого да го боли!   Добре, че вече осъзнавам, че нямам право да мечтая, за светове извън полукръга ми. С толкоз трябва да задоволявам копнежа си, защото вече зная, че няма втори път да те препъна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0