ivankovich
12 results
на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът, ...
  407 
oчите винаги са чисти
в очите винаги блести
сладостта на светло утре
което днес ще озари
очите никога не лъжат ...
  508 
Бъди надежда и опора за изпадналия във беда.
Бъди луна на небосвода за злощастната съдба.
Бъди човека снежен, радващ малките деца.
Бъди пожарът нежен, топлещ ледени сърца.
Бъди усмивка лъчезарна, която гони всяко зло. ...
  596 
Там на края, на кея стоеше,
белобрад господин и броеше,
всеки кораб, който отплава
към безкрайната синя морава.
Мечтите си слагаше на техните мачти, ...
  500 
Случаен поглед с неловко мълчание,
задавен вопъл на самотно ридание.
Очи звездици, не празни, а преливащи,
души не в две, а в едно събиращи.
Бяла кожа с карамелени устни, ...
  664 
Град.
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...
  431 
Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви... ...
  583 
2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...
  737 
1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...
  844 
Празна стая, само четири стени,
ни лъч, ни плам и пълен мрак,
никаква надежда, нито пък мечти,
не се намира и приятел, нито враг.
Прозорец няма, няма светлина, ...
  873 
Седя си понякога на прозореца и гледам как капките се изсипват от мрачното небе. Сякаш се е отворила някаква тайнствена дупка с голяма цедка на нея и се излива едно цяло море.
И тогава си мисля – ами ако всеки път, когато вали, едно море изчезва, а сутрин, когато ромоли – едно езерце или нещо по-мал ...
  3811 
На стената
сив, прашасал,
портрет на двама
точно паснал.
Той говори – ...
  681 
Random works
: ??:??