Mar 4, 2020, 8:20 AM

Усещане за буря

660 0 1

 

Усещане за буря...

 

През облаците  побеснели

проблясват слънчеви камѝ

и над вълните посивели

импулсна светлина ръмѝ...

 

Едно присъствие незримо

със интуиция едва

долавя се – необяснимо

за стреснатите сетива...

 

Над морската стихия легна

Предчувствие и затрептя,

вълна със Вятъра побегна

до хоризонта и замря...

 

След нея друга, втора, трета –

водата просто закипя,

а Вятърът закри небето

със облаци и притъмня...

 

До хоризонта и оттатък

морето като счупен глеч

се разпиля... Внезапно кратък

просветна, тресна гръм далеч...

 

... Тревожен гларус ниско слиза

и плисва го една вълна –

той помни: Бурята е близо,

а все далече е Брега...

 

Едно време в Океана  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много обичам бурите. Притъмняването, сътресенията, сумрака.
    Или, когато някой ги предаде толкова достоверно

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...