Ако усетиш ти ухание във мрака,
и полъх те събуди на жена...
шумът, докоснал те от падаща коприна,
вещае колко нежна би била нощта!
И стъпки леки щом до теб - притиснати притихнат...
горещо тяло - търси твойта топлина,
ти в тази нощ намери своята половина,
не ще познаеш болката от самота...!
Денят, навярно с писък ще изгрее,
с тела, преплели се във сладостна агония...
с кафето - ти дари я с нескопосана усмивка...
Това е истинската, съвършената хармония!