Лепне тишината,
лепне летен зной.
Сред брезовите клонки
вятърът приседнал,
под прожектор лунен
звездите
нощен валс танцуват,
а в прегорелите треви
щурците
едва-едва просвирват.
Внезапно
повей плах бавно ме обгръща –
приятни тръпки…
усещане за теб…
Очи отварям –
през прозореца
лавандулов аромат
на пръсти влиза…
© Ласка Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
