Усещаш ли...
... suçlama sakın kendini...
… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани
всред онова окапало безвремие
в което пишех нощем слабостта си
като отдавна чакано
спасение...
...
усещаш ли когато вдишвам
последните лъчи на отмаляло лято
и тихите трептения на вятъра
и онзи път прелял на запад...
и хилядите сенки посред пладне
заровените в пясъка – Обичам те!
стаената в ръцете жажда
от закъснели залези
в косите ти...
...
и тази тъй внезапна нежност
завинаги покълнала на прага
когато ме прегръщаш с утрото
очите ти в съня ми
да дочака…
