Усещаш ли...
… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани
всред онова окапало безвремие
в което пишех нощем слабостта си
като отдавна чакано
спасение...
...
усещаш ли когато вдишвам
последните лъчи на отмаляло лято
и тихите трептения на вятъра
и онзи път прелял на запад...
и хилядите сенки посред пладне
заровените в пясъка – Обичам те!
стаената в ръцете жажда
от закъснели залези
в косите ти...
...
и тази тъй внезапна нежност
завинаги покълнала на прага
когато ме прегръщаш с утрото
очите ти в съня ми
да дочака…
© Бехрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...
-
...
-
Виктор... такова е!
Благодаря Ви! -
Красиво е, Бети!
-
И аз се докоснах до твоята изписана красота!
Благодаря ти, Бети! -
Даааааааааааааааааа!!!!
-
Благодаря за удоволствието от прочита!
Обичам твоите стихове изпълнени с музика от светлина и обич! -
невероятнооооо
-
Невероятно нежно и красиво!!!
-
Поздрав и от мен!
-
Липсваше ми усещането след прочита на стих,написан от теб.Прекрасно е!Поздрав!
-
Изящно....
-
"Спасение... в косите ти... да дочака..."
Брилянтно, песенно изящие.
Бъди! -
да...
-
Прекрасна песен и страхотен превод
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани
всред онова окапало безвремие
в което пишех нощем слабостта си
като отдавна чакано
спасение...
Бети!!!