Усещаш ли?
Усещаш ли как сега съм до теб,
как те галя по начин, който обожаваш?
Затворил си очи и чакаш допира на моята ръка...
Усещаш как стоя и ти се възхищавам,
как те притискам и се моля вечно да си тук...
Обгърнал дланите ми, изпивайки всякаква тъга...
А аз политам... не усещам даже капка студ...
Усещаш ли как пред тебе се разтапям?
И как на чара ти не мога пак да устоя?
Но не е чудно... И как ли бих могла?
Познаваш ме. И си се оставил в моите ръце...
Нищо лошо и да искам, не мога да ти сторя...
Давам ти само Любовта си, поднесена на дланите ми две....
(Усещаш ли, че когато един човек истински обича,
той рими не може да реди!
Иска му се само тихичко да вика,
че човекът, който обича наистина си ти!)
© Александра Матеева All rights reserved.
