Усмихнати сънища
Градът заспал в съня съдбата гони я
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция
и баркаролите* звучат, отново,
а този град е Борджия Лукреция,
и вещо смесва своите отрови.
Отвежда ме сънят на Понте Векио
и "Давиде" усмихва нови хора.
И полетът на гълъбите - лекия,
от век, на век прелита без умора.
От град, на град, не сънища - обичане,
нощта ми неусетно се изниза,
и тихичко, с момичешко надичане,
в денят ми се усмихна "Мона Лиза".
-------------------------------------------
* Баркарола - Гондолиерска песен
© Надежда Ангелова All rights reserved.
