Усмихни се...!
Към себе си...
Усмихни се на изгрева! -
Винаги има причина -
да прегърнеш Деня си. И с него - да си помълчиш...
В тишината, понякога... толкова Истина има!
Но, е толкова трудно, понякога... да я спасиш.
Усмихни се на изгрева! -
винаги има причина -
да прегърнеш врага си, дори! И с любов да простиш.
Подир пролетна буря - небето е толкова синьо...
И - криле не ти трябват! - към себе си да полетиш!
Усмихни се на залеза! -
винаги има причина -
да погледнеш с любов към това, от което боли...
На Тъгата очите - са честни! И толкова сини...!
Слънце - някъде има. Дори, и когато вали!
Усмихни се на залеза! - винаги има причина -
да преглътнеш сълзите си - с няколко залъка хляб...
Ако спастриш сърцето си, топлото! - да не изстине -
идва Силата. Твоята! Точно - когато си слаб.
Усмихни се на себе си! Днес!
Любовта на земята -
е гримирана, лека жена - без морал, и без чест...
Не прилича на себе си... Никак! - Извън Свободата...
Аз не плача... Усмихвам се! Но е валяло нощес...
Усмихни се на всичко!
На тях, и на себе си... Нека
да притихне тъгата ти - плач на ранена Сърна...
Превържи ѝ сърцето - и виж, как след нея, полека
покълва надежда - на устните... на деня.
Усмихни се на себе си!
Моля те! Днес! Светлината
има грижата - да те опази - след теб! За Света...
Има толкова много любов! - на върха на дъгата!
И ще стигнеш до нея - по само две нишки тъга...
Усмихни се на всичко! -
далеч от калта на земята -
има много звезди! И от всички - една е за мен.
Няма нужда да търсиш причина - търси си Душата.
"Пътят е страшен - но славен" И утре е ден!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
А ти - си Голяма! Нали го знаеш? 
