Усмихвам се, защото обещах си
усмихната след теб да продължа,
загърбила суетности и страсти,
заключила в ковчеже гордостта.
Сълзите ги превърнах във утеха,
душата си обгърнах в светлина
и крача пак по общата пътека,
прескачайки през тръни и блата.
Тя, твоята звездичка, ще ме води,
да стигна, сине, теб, отвъд света,
обяздила любов със ветроходи,
усмихвам се... напук на горестта.
© Таня Мезева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
