Усмихвам се, защото обещах си
усмихната след теб да продължа,
загърбила суетности и страсти,
заключила в ковчеже гордостта.
Сълзите ги превърнах във утеха,
душата си обгърнах в светлина
и крача пак по общата пътека,
прескачайки през тръни и блата.
Тя, твоята звездичка, ще ме води,
да стигна, сине, теб, отвъд света,
обяздила любов със ветроходи,
усмихвам се... напук на горестта.
© Таня Мезева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
