Усмихваш се на бедствието
Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.
Усмихваш се на бедствието,
пак си сам.
Погалваш го
и нежно го отпращаш.
Така е, често ти показва
този свят голям
да не тъжиш до болка,
да не се наказваш...
В бедите ние тайничко растем
и пием от винОто тежко.
Засяда някъде
дълбоко в мен,
опива ме,
скърбя горещо...
Изпили тъй горчилката до край,
не виждаме
край нас звездите топли,
към Бога мил
редим слова,
опора чакаме,
а не вопли.
Захвърляме досадното стъкло.
Изпразнено -
не ни е нужно.
В боклука
търсиме какво
ний друго да
изхвърлим.
Скука?...
Не може нашият живот
да лее само песента си.
Отърсваме се.
Бягаме в галоп.
И тъй достигаме
до есента си...
© Криси All rights reserved.
Браво Крис - суперско е!!!!!!
