Индиана (Криси)
216 7914
Feb 18, 2008, 1:27 PM

Усмихваш се на бедствието 

  Poetry » Other
718 0 23
Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.                                                                 

 

Усмихваш се на бедствието,

пак си сам.

Погалваш го

и нежно го отпращаш.

Така е, често ти показва

този свят голям

да не тъжиш до болка,

да не се наказваш...

 

В бедите ние тайничко растем

и пием от винОто тежко.

Засяда някъде

дълбоко в мен,

опива ме,

скърбя горещо...

 

Изпили тъй горчилката до край,

не виждаме

край нас звездите топли,

към Бога мил

редим слова,

опора чакаме,

а не вопли.

 

Захвърляме досадното стъкло.

Изпразнено -

не ни е нужно.

В боклука

търсиме какво

ний друго да

изхвърлим.

Скука?...

 

Не може нашият живот

да лее само песента си.

Отърсваме се.

Бягаме в галоп.

И тъй достигаме

до есента си...

 

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??