Усмивка, сълза и аплаузи
27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме.
И понякога дълго се губим сред „защо и кога?”
А „защо и кога?” будят още сложни въпроси,
будят смях неистов, абсурди, но и често тъга...
Всичко е тук, пред кулисите, и е толкова просто.
Защото във всеки е скътана болка – без дъно,
защото животът е между два дъха – цигарена пауза.
Когато потънем във „другите” с нерви опънати,
намираме смисъла във усмивка, сълза и аплаузи.
© Даниела All rights reserved.
