Усмивката
Дали ще бъде снимка или спомен,
все някак ще се вместя в паметта ти.
С последната усмивка ще ме помниш
и с чувствата, за тебе непознати.
И споменът за мен ще те привлича,
и ще се вглеждаш във усмивката отблизо.
Надявам се, тя да не си прилича
или наподобява таз, на Мона Лиза.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
