Усмивката
Дали ще бъде снимка или спомен,
все някак ще се вместя в паметта ти.
С последната усмивка ще ме помниш
и с чувствата, за тебе непознати.
И споменът за мен ще те привлича,
и ще се вглеждаш във усмивката отблизо.
Надявам се, тя да не си прилича
или наподобява таз, на Мона Лиза.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
