Усмивката на болката е бяла
Отчайващо досадна, скучна вечер,
аз срещу теб, ти срещу мен,
дели ни масата и всички мебели,
така живеем ден след ден.
И преживяваме така по мъничко,
и все по жалки, и по-глупави
се чувстваме един до друг,
в компания на изтерзани духове.
Не те виня, че си захвърлил кръста,
тежи ни всяка вечер, всяко утро,
с измъчени усмивки се усмихваме
и всеки търси свойте чувства.
Погребани отдавна, те лежат,
затрупаха ги нашите модерни вещи
и вместо вино и цветя на масата,
ще трябва да запалим погребални свещи!
© Камелия Кацарска All rights reserved.
