Jan 28, 2009, 1:55 PM

Усмивката на болката е бяла 

  Poetry » Phylosophy
641 0 3

Отчайващо досадна, скучна вечер,

аз срещу теб, ти срещу мен,

дели ни масата и всички мебели,

така живеем ден след ден.

И преживяваме така по мъничко,

и все по жалки, и по-глупави

се чувстваме един до друг,

в компания на изтерзани духове.

Не те виня, че си захвърлил кръста,

тежи ни всяка вечер, всяко утро,

с измъчени усмивки се усмихваме

и всеки търси свойте чувства.

Погребани отдавна, те лежат,

затрупаха ги нашите модерни вещи

и вместо вино и цветя на масата,

ще трябва да запалим погребални свещи! 

 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??