Усмивките са само спомен -
щастие в отколешните дни.
Днес само кратерът огромен
в душата който е боли.
Мечтите ми са само мисъл -
забравих колко са добри.
Красиво болката описал
и скрито я събрал в сълзи.
Мечтите ми са само мисъл,
но вече няма ги и тях.
Сега разбирам как без смисъл
от себе си ги аз крадях.
Усмивките са само спомен -
сега са дяволски и зли.
Във бъдещето спя бездомен;
от миналото мъка ме дели.
06.02.02
© Владимир Минков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
