Не вярвах да се справя...
но успях...
не ме боли от твойте изневери,
различна от това, което бях,
прощаваща до крайност...
без предели.
Тъй дълго в самотата си тъжах,
обичала единствено предател,
как случи се...
дори и не разбрах,
навярно времето било ми е приятел.
Забравих те...
бе трудно, но успях,
и все ми е едно дали си с нея.
Изгуби ти... а аз те преживях.
И вярвай ми, без теб добре живея.
Забравих те...
Наистина успях...
© Красимира Касабова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
