Уста и нос
Носът получи за задача
съвет устата да даде,
дали го бива буламача
и става ли да се яде:
– Кажи ми, нос, какво реши?
Това храна ли е, или...?
Носът подуши и попита:
– Какво ти казаха очите?
– В тон отвърнаха и двете,
че е кич при цветовете.
– Цветовете не познавам,
но, да знаеш, аромата
за воня го обявявам.
След съветите устата
прецени, че буламача
и вкусът не ще го тачи.
© Марин Цанков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
