Препуска животът стремглаво
като див необязден мустанг.
Ако не хванеш юздите му здраво,
ще премине върху теб като танк.
Задъхва се човекът и бърза
на устрема му да устои.
Зарежда се със сила и дързост
на темпото да издържи!
А той като безспирна въртележка,
като стръмно спускащ се склон,
като бреме на раменете ни тежко,
усещано почти като тон
оставя ни без дъх, без надежда,
увлича ни в житейски борби,
без милост напред ни повежда,
макар че сърцето кърви.
Такова е нашето ежедневие –
битка след битка, неспирен бяг.
Уморени сме до отчаяние
и търсим спасителен бряг!
Но пристан намираме само
в покоя на Отеца небесен.
Щом Той е с нас рамо до рамо
животът превръща се в песен!
А силата ни се подновява
както мощния порив на орлите.
Бог устрема див укротява
и в ручей тих обръща ни дните.
© Галина Пенева All rights reserved.
Интересно е стихотворението!