Утеха
Това ли за утеха
ми оставяш -
сърце разбито
и сълзи от злато.
Тръгваш,
толко лесно ме забравяш.
А всичко мое
е по тебе пропилято...
Това ли за утеха
ще ми кажеш -
усмивка, слята
с невинност и омраза.
Аз отдавна
в утехата не вярвам
и не искам
да ме утешаваш...
Няма утеха за това,
което е студено.
Сърцето ми бие,
ала не живее.
Ти беше моето
щастие последно.
Сега моята душа
в огъня ще тлее...
ми оставяш -
сърце разбито
и сълзи от злато.
Тръгваш,
толко лесно ме забравяш.
А всичко мое
е по тебе пропилято...
Това ли за утеха
ще ми кажеш -
усмивка, слята
с невинност и омраза.
Аз отдавна
в утехата не вярвам
и не искам
да ме утешаваш...
Няма утеха за това,
което е студено.
Сърцето ми бие,
ала не живее.
Ти беше моето
щастие последно.
Сега моята душа
в огъня ще тлее...
© Тайнствената All rights reserved.
