Aug 17, 2008, 4:47 PM

Утеха 

  Poetry » Love
581 0 4
Това ли за утеха
ми оставяш -
сърце разбито
и сълзи от злато.
Тръгваш,
толко лесно ме забравяш.
А всичко мое
е по тебе пропилято...

Това ли за утеха
ще ми кажеш -
усмивка, слята
с невинност и омраза.
Аз отдавна
в утехата не вярвам
и не искам
да ме утешаваш...

Няма утеха за това,
което е студено.
Сърцето ми бие,
ала не живее.
Ти беше моето
щастие последно.
Сега моята душа
в огъня ще тлее...

© Тайнствената All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??