Jan 17, 2013, 9:56 PM

Утре 

  Poetry » Other
560 0 0
Умореният ден си отива,
за да започне утре отначало
и слънцето полека се завива
на залеза с червеното одеяло.

Морето ще престане да е синьо
и може би ще замълчи смутено.
Ще се разплаче за деня отминал
и утре ще е още по-солено.

Във черно ще се облече небето
и ще скърби, дордето съмне.
Единствено в очите на децата ми ще свети
надеждата, че утре ще се върна.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??