Утре
Умореният ден си отива,
за да започне утре отначало
и слънцето полека се завива
на залеза с червеното одеяло.
Морето ще престане да е синьо
и може би ще замълчи смутено.
Ще се разплаче за деня отминал
и утре ще е още по-солено.
Във черно ще се облече небето
и ще скърби, дордето съмне.
Единствено в очите на децата ми ще свети
надеждата, че утре ще се върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
