Преди да се съмне със теб ще сме будни,
а лятната жар ще прелива във есен.
И стигнали много далече по стръмното
от думите правим си стълба. И песен.
В косите ни спомени кротко сребреят
от вдишани някога светли небета.
Оглеждам се в теб (Боже, колко сме временни!
А дълго измисляхме своята вечност...).
И със нашия дъх напоен чернозема
в дланта ми тупти - оживял земен къс
с пулса жилав на цялата земна вселена.
Утре някой ще ни донаправи. От пръст.