Утрин
Утрото повдига със усмивка
кадифените дипли на нощта.
Денят бърза, без да знае,
че не искам да те пусна
от вълшебната прегръдка
на съня...
© Ласка Александрова All rights reserved.
Утрото повдига със усмивка
кадифените дипли на нощта.
Денят бърза, без да знае,
че не искам да те пусна
от вълшебната прегръдка
на съня...
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...