УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни,
през синджир от графи, алинеи – къртил пранги, вериги, халки,
да се спускам в бездънни навеи със безмълвните риби – в реки,
връз мъхнато калпаче на ручей ще се питам под синия свод
невъзможно ли бе да се случи? – в този, толкова кратък, живот,
как след низи печал и несрета светли химни да пея безкрай? –
върху Синята наша планета ние срутихме Земния Рай.