Aug 13, 2023, 10:58 AM  

Утринно 

  Poetry » Strict forms
297 3 11

Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.

 

Държи душата в нежен плен,
лъчиста мрежа и с почуда
пчелите гледам, как се трудят,
за мед – на други подарен.

 

Въздъхвам тихо умилен,
мигът отлита – плах, подплашен...
и не е мой – денят ми – ваш е,
но стих – от светлина роден,

 

ще ми помогне – да не падна,
на делника в устата гладна.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??