Утро
Ще има утро. Винаги ще има.
Ще съм тук, ще чакам
тиха и усмихната,
както винаги съм чакала.
Ще се върнеш, зная.
Ти винаги се връщаш.
Поглеждаш ме, усмихваш се,
отново ме прегръщаш.
Защото ти си и защото аз съм,
защото ние сме и едновременно не сме.
Защото пак сме вечно млади
и живеем само ден...
защото аз съм тук, а ти си с мен.
И пак ще криволичим
намираме, изгубваме,
целуваме, докосваме, обичаме, погубваме...
И аз отново ще съм тук
никъде и някъде сама, ще чакам.
Защото ще се върнеш, зная.
Ти винаги се връщаш.
И ще има утро, винаги ще има.
© Скитник All rights reserved.
