Утро, посрещам те с радост,
с нежност на кротки вълни,
да няма в сърцето ми жалост,
да няма ранени души.
Утро, посрещам те с чувство,
разпалило мойто сърце
за тебе ще дишам аз, утро,
протягам към тебе ръце.
Утро, обичам дъха ти
на искрена, дива любов,
усещам във мене сълзите
и огън да пламне готов.
Утро, посрещам те с вяра
и чувствам страстта на лъчите,
пламък в небето догаря,
пресъхнаха вече сълзите...
© Може би закъсняла All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
