Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново
с целувка!
Залепи ме за теб!
По стъклото
снегът се разтапя.
Утро е!
Ти прокарай ръка
по гърба ми,
изтръпнал от сънища!
Погали ме с бедро,
потърси ме с уста,
начертай ми с набола брада
предстоящите пътища!
Утро е!
Не, не тръгвай!
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
