На любов приучени,
на живот обречени.
Все по-мъдри утрини,
все по-дълги вечери.
Минало прибързано,
бъдещето - късно.
И мечтите вързани
на балкона, късо.
Мижим и се лижем,
мрем и ни е смешно.
Имаме си грижи -
нямаме си дрешки.
Тих невидим удар и -
в спомените мъртви.
Вечерите - хубави.
Утрините - мъдри.
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
