Утрото есенно
Мисълта за теб докосва зората.
Изгревът сграбчва деня,
светлина го огрява.
Капчици роса в очите греят.
Утрото помни ласките на нощта,
слънцеслучва ги в стих.
Светлее небето в синьо,
слънцето есенно, усмихнато
ще пази обичта ми за теб.
©Ванко Николов (Stаrkmaster®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
