Утъпкваме пътечката към гроба
Ти виждал ли си ранната зора?
Лъчите слънчеви протягат се в небето.
Кристални капки в меката трева
и нежен вятър, как танцува над полето.
Не се повтаря тази красота.
Денят се ражда с тихата си песен.
Оставена в леглото самота.
Такъв живот на сцената е лесен.
Ти виждал ли си мракът и нощта?
Звездите трепкащи в безкрайната вселена.
Сребристи облаци и тайнствена луна.
Прекрасна обич в дълъг сън е сътворена.
И в тази приказка за любовта
си рицар на прекрасна Дулсинея.
Объркана във времето съдба
родила в мислите ти бяла фея.
Ти виждал ли си своята душа?
Създание ефирно дадено ти свише.
Така невинно с чиста светлина.
Воал на който - Вярвай в Бога пише.
Да, демони се вихрят от това,
защото царството за тях е земно.
Тук Ад и Рай в една ръка
вървят по друмищата неизменно.
Ти виждал ли си твоята пътека?
От теб утъпкана, тя води те към гроба.
Без смисъл криволичеща нелека,
щом влачил си оковите на роба.
Ти виждал ли си...
.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всичките съм ги виждала... Интересно знание носят.
-
Благодаря ви, Бела и Скити. Сега прочетох стиха и видях много места, където съм нарушил ритъма, но е вече публикувано. Надявам се, че поне смисълът не нарушен.
-
Натам води, колкото и да заобикаляме...
-
В една ръка продължението на мисълта и сърцето...❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
