В аромата на черното обещание
Ти,
който се сещаш за мен
и ми пишеш в късната нощ,
след поредната блага ракия,
би ли направил за двама кафе,
от което и аз да отпия.
Ей така- от сърце,
(не че сърцата могат
без двете си длани
да творят чудеса,
но...
все пак
на око се чудо насища,
ала на думи не вярват вече
ни приятели, ни душмани)
та да усетя
как дълбае в утрото
първият лъч
най-прекрасното заклинание
и изгубва се тъмното
в аромата на черното обещание.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
