Jan 13, 2018, 6:10 PM

В бедната къща

  Poetry » Other
420 0 8

Животът ти 

сега се мръщи.

Отдавна

караш я на пости.

На празната

софра във вкъщи

ти идват 

ненадейно гости.

 

На Господ ли

ще се заканиш

или сълзица

ще пророниш?

Че срамно

е да ги поканиш,

а трудно е

да ги изгониш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах! Поздрави и от мен!
  • Приятели! Благодаря Ви за хубавите коментари
    И дадените ми оценки! Признавам, че съм.изненадан. ПожелАвам Ви здраве и благодатна година!
  • "Бедността не е порок"...Когато хората искат да са с приятели, може и на сладка раздумка, но все пак никой не обича загоритенджерите! Привет, Колич!
  • Май не е време за гости?!
    И все пак, винаги можем да ги посрещнем с усмивка и добра дума.
  • Пълна безизходица. За съжаление при много хора е така.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...