Не може времето да заличи
следите на една любов голяма
и буен огън вечно ще пламти,
където нежно шепнели са двама.
Магията, разпръсквана в нощта,
не може да изчезне като сянка
и дългата въздишка на страстта
завинаги ще бъде господарка.
Че две сърца, туптели във едно,
остават неразделни до безкрая
и две души, изваяли дърво,
се топлят нежно в царството на рая.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
