В чуждата паница

Като човек, минал през много пороци,
нямам право да давам акъл.
Да бъда учител, със свои уроци,
нали всеки различно добър е и зъл.

Но рамо да давам, поне това мога,
да вдъхвам кураж и сила в беда.
Да изслушвам, когато човек е с тревога,
и с него да търся на късмета следа.

И защо да гледам в паницата чужда,
човекът си има радост, умора.
Ще дойда, щом някой от мен има нужда,
за зло, добро, защото сме хора.

Явор Перфанов©
26.12.2020 г.
Г. Оряховица