Длани горещи,
сякаш хиляди свещи горят.
Потъпкани блянове
диво крещят.
Мечти разпиляни,
на облак събрани
вечно висят.
Животът - миг кратък.
В петък ще давам урок,
ще режа на ленти моменти
от черния период.
Брод ще търся отново.
Съдбата ще гоня към друг.
Спасителен бряг търся.
Нека има край.
Май вечен желая!
В декември ще полудея!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
