Длани горещи,
сякаш хиляди свещи горят.
Потъпкани блянове
диво крещят.
Мечти разпиляни,
на облак събрани
вечно висят.
Животът - миг кратък.
В петък ще давам урок,
ще режа на ленти моменти
от черния период.
Брод ще търся отново.
Съдбата ще гоня към друг.
Спасителен бряг търся.
Нека има край.
Май вечен желая!
В декември ще полудея!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.