Длани горещи,
сякаш хиляди свещи горят.
Потъпкани блянове
диво крещят.
Мечти разпиляни,
на облак събрани
вечно висят.
Животът - миг кратък.
В петък ще давам урок,
ще режа на ленти моменти
от черния период.
Брод ще търся отново.
Съдбата ще гоня към друг.
Спасителен бряг търся.
Нека има край.
Май вечен желая!
В декември ще полудея!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
