Jan 15, 2009, 8:33 PM

В ден първи

  Poetry » Other
1.2K 0 23
Днес е ден
да прогледнеш с очите на мравките,
да изпратиш във пенсия братята Грим,
да нагънеш (по мярка),
във шепа пространствата,
ден -
да бъдеш рогат и безкрил херувим.
Хергелетата мисли,
от мътните прерии,
да завърнеш послушни в разумен яхър,
за подреждане днес е денят -
на вселените.
Тези вътре, във тебе,
(и тези отвън).

Точно днес
ще направиш примирие с времето.
Днес
си там - под дъгата,
(и малко отсам).
Просто ден,
да си бял, и добър сам със себе си,
да се лъснеш и светнеш
подобно на храм.
Днес.
Това е денят да започнеш живота си.
Този ден
те премерва със мъдро око.
Днес си мравка,
(но и повелител на космоси!)
В ден първи от твоя останал живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....