В джунглите на прехода
Неусетно, полека, но властно
доживяхме до хаоса днес
по реката на бурните страсти,
на безчестия, алчност и стрес.
Как се мятах във кални потоци -
коренища да сграбча с ръце!
А кръвта ми на капки източи
туй туптящо, ранено сърце.
Не ми даваха догмите сили
да пристана в спасителен бряг.
Мойте полети бяха безкрили
в маратонския, лудешки бяг.
Тази мътна река ме довлече
до осеяно с тръни поле
и натам продължи към далечно
без вълнения мъртво море.
Кой каквото си ще да разправя -
стара приказка има една:
че във джунглата тоз оцелява
който с лакти проправя следа.
Като мене ранимите хора
днес едва ли се срещат на път.
Само спомени в нас си говорят
и тръби като ехо звучат.
И си цикли животът във преход
вече двадесет дълги лета,
че забравих в какво съм се врекъл
и за туй стих на възли плета.
Отстрани ме поглеждат в почуда -
сред полето стърча истукан.
Не! Не съм от планетата друга,
а последният войн - мохикан!
© Иван Христов All rights reserved.
-приятелю!!!Прочетох с удоволствие!Силен стих
