В един живот една любов се пада
В един живот една любов се пада.
Разбрах това, когато ме прегърна.
В един живот един път се обича,
кажи ми как тогава да си тръгна?
В един живот веднъж обичаш,
но тази обич е като жарава...
Тя взима много, тежко те убива...
Но после пак, отново всичко дава...
В един живот едно момче познавам,
което, знам, е моята половина...
То винаги до мене беше...
Дори когато всеки си замина...
И винаги със скромната си нежност...
Погалваше косите ми с усмивка
и винаги когато ме болеше,
прегръдката му бе почивка...
Той знае, че не съм перфектна...
Не съм и умна, нито пък красива...
Не съм момичето мечта за всеки...
Да го обичам... само във това ме бива...
Той знае колко съм наивна...
И как объркано говоря...
Ядосва се, когато му се цупя...
И смее се, когато лудо споря...
Той вижда мъката в очите,
когато всеки друг си мисли, че се смея...
Той знае как да върне в мене дните,
в които истински живея...
© Лея Бодурова All rights reserved.
