В главата ми място намерил си,
упорстваш и там си стоиш,
удобно застанал, полегнал си
и нещо на ум си кроиш.
Кога всъщност решил си да тръгнеш?
Или пък удобно е там?
Какво ще намериш, какво точно търсиш?
Представа си нямам, не знам.
Може би силно желание,
или пък вечна любов?
Може би малко страдание,
защото не си бил готов…?
Обаче това ми харесва,
да знам, че си някъде там.
От мен да си тръгнеш не искам,
не искам и няма да дам!
ИТ
2021
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
