В ГОРАТА НА ВРЕМЕТО
Крача в здрача на Времето,
сипкав и влажен,
под клонака на дните преплетени крача
и е пътят ми призрачно-бял и миражен,
както призрачно-бял и миражен е здрачът.
По алеите вити на месеци минали
с бавни старчески стъпки пристъпвам нечуто –
в този лес имат свои пътеки годините
и по тях се разхождат живени минути.
Странни мигове крачат под сенките сиви,
неизтлели до днес, ...